80 години след „Народния съд“ той остава един от най-ярките образи на следдеветосептемврийски политически репресии. Все още обаче липсва цялостно изследване и осмисляне, на случилото се през зима на 1944-1945 г. Защото днес дори имената на жертвите на този извънреден съдебен орган остават в мнозинството си неизвестни. Досега интересът към „Народния съд“ рядко надхвърля най-общата рамка на събитията и обикновено достига само до по-знаковите централни състави, осъдили регентите, министрите, депутатите, царските съветници. Вече осем десетилетия научните и обществени сили така и не достигат до останалите от общо 80-те върховни, специални и околийски състави, в които попадат огромното мнозинство от арестуваните 28 630 българи. От тях обвинения са повдигнати срещу 11 122, издадени са 2730 смъртни присъди, 1305 души са осъдени на доживотен затвор, а останалите 5120 – на затвор от 1 до 20 години. Други, също така официални документи обаче дава съвсем различни числа, които издават пълният хаос, при който протича т. нар. „Народен съд“.
В отговор на призивите на Европейския парламент за съхраняване и оповестяване на всички посегателства върху човешките права, извършени от тоталитарните режими екип от историци, докторанти и студенти ще се опита да възкреси спомена за всички българи, преминали през горнилото на революционния трибунал от 1944-1945 г., но и да покаже, с факти и документи, произволния подбор на жертвите. Ще бъдат издирени всички съдени от „Народния съд“ и така най-сетне ще установим точния им брой. За целта ще бъде конструиран документален регистър, в който да бъдат събрани, обработени и анализирани биографиите на всички над единадесет хиляди българи, изправени пред „Народния съд“.
За да достигне до повече днешни българи регистърът ще бъде публикуван на хартия в двутомно издание и он-лайн.
Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“.
